„КОЛЫБЕЛЬНАЯ”
Михаил Алексеевич Кузмин (1872-1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИСПИВНА
Попитаха: „Кое е по-добро –
слънцето, луната или звездите?”
Не знаех какво да отговоря.
Слънцето дните ми топли,
луната по пътя ми свети,
звездите ме развеселяват.
Ударения
ПРИСПИВНА
Попи́таха: „Кое́ е по́-добро́ –
слъ́нцето, луна́та или звезди́те?”
Не зна́ех какво́ да отгово́ря.
Слъ́нцето дни́те ми то́пли,
луна́та по пъ́тя ми све́ти,
звезди́те ме развеселя́ват.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Кузмин
КОЛЫБЕЛЬНАЯ
Спросили меня: „Что лучше:
Солнце, луна или звезды?” –
Не знал я, что ответить.
Солнце меня греет,
Луна освещает дорогу,
Звезды меня веселят.
1918 г.
КОЛИСКОВА (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Спитали мене: „Що краще:
Сонце, зірки́ чи місяць?” –
Не знав, що сказати в ту мить.
Сонце мене гріє,
Освітлює місяць дорогу,
Зíрка – мій дух весели́ть.
---------------
Руският поет, писател, композитор, музикален критик и преводач Михаил Алексеевич Кузмин е роден на 6/18 октомври 1875 г. в гр. Ярославл. Завършва Петербургската консерватория като ученик на Римски-Корсаков. Първите му отпечатани стихотворения са в книгата „Зелёном сборнике стихов и прозы” през 1905 г. В творчеството си е застъпник на теченията символизъм и акмеизъм. Превежда произведения на Апулей, Петрарка, Шекспир, Мериме, Гьоте, Байрон и др. Пише оперети, вокални цикли и музика за театрални постановки, много от вокалните му творби са с негови текстове. Автор е на стихосбирките „Сети” (1908 г.), „Куранты любви” (1910 г.), „Осенние озёра” (1912 г.), „Глиняные голубки” (1914 г.), „Вожатый” (1918 г.), „Нездешние вечера” (1921 г.), „Александрийские песни” (1921 г.), „Эхо” (1921 г.), „Параболы” (1923 г.), „Форель разбивает лед” (1929 г.) и др., на повестите („Приключения Эме Лебёфа” (1907 г.), „Картонный домик” (1907 г.), „Чудесная жизнь Иосифа Бальзамо, графа Калиостро” (1919 г.), романите „Крылья” (1906 г.), „Тихий страж” (1916 г.), на книги с разкази, драматургия и литературна критика. Умира на 1 март 1936 г. в Ленинград.